"Grey's anatomy" quotes

You know how when you were a little kid and you believed in fairy tales, that fantasy of what your life would be, white dress, prince charming who would carry you away to a castle on a hill. You would lie in bed at night and close your eyes and you had complete and utter faith. Santa Claus, the Tooth Fairy, Prince Charming, they were so close you could taste them, but eventually you grow up, one day you open your eyes and the fairy tale disappears. Most people turn to the things and people they can trust. But the thing is its hard to let go of that fairy tale entirely cause almost everyone has that smallest bit of hope, of faith, that one day they will open their eyes and it will come true. 

At the end of the day faith is a funny thing. It turns up when you don't really expect it. It's like one day you realize that the fairy tale may be slightly different than you dreamed. The castle, well, it may not be a castle. And it's not so important happy ever after, just that its happy right now. See once in a while, once in a blue moon, people will surprise you , and once in a while people may even take your breath away. 

 A couple of hundred years ago, Benjamin Franklin shared with the world the secret of his success. Never leave that till tomorrow, he said, which you can do today. This is the man who discovered electricity. You think more people would listen to what he had to say. I don't know why we put things off, but if I had to guess, I'd have to say it has a lot to do with fear. Fear of failure, fear of rejection, sometimes the fear is just of making a decision, because what if you're wrong? What if you're making a mistake you can't undo? The early bird catches the worm. A stitch in time saves nine. He who hesitates is lost. We can't pretend we hadn't been told. We've all heard the proverbs, heard the philosophers, heard our grandparents warning us about wasted time, heard the damn poets urging us to seize the day. Still sometimes we have to see for ourselves. We have to make our own mistakes. We have to learn our own lessons. We have to sweep today's possibility under tomorrow's rug until we can't anymore. Until we finally understand for ourselves what Benjamin Franklin really meant. That knowing is better than wondering, that waking is better than sleeping, and even the biggest failure, even the worst, beat the hell out of never trying. 

I've been lying in this bed for close to a year, and I've had a lot of time to look back on my life. And the things that I remember best - those are the things I wasn't supposed to do and I did them anyway. The thing is, life is too damn short to be following these rules. 

Последното писмо на Апостола

"Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ”Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не ,тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди”Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не, и милиони да давате” .Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце, желаещи властта само за да ви грабят. За такива, злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно -Смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни ,наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри ,наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората, живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те, видите ли, не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."

Приказка за завистта

Било някога, много отдавна. Страшен морски звяр обитавал морските дълбини. Наричали го Демонът на завистта.  Когато бил малък, бил прекрасен като ангел, но завистта полека-лека го превърнала в най-грозния обитател на планетата. Поотраснал и постепенно заприличал на змей и на крокодил едновременно.

Демонът на завистта мразел целия свят, защото, както сигурно се досещате, винаги намирал за какво да завижда на всяко живо същество. Някой му се струвал по-красив, друг – по-щастлив, трети – по-умен… И така нататък, и така нататък…

Живеел в непрекъсната злоба и цялото си време посвещавал да потапя или да поглъща цели кораби. Попадналия между зъбите му човек тутакси го схрусквал като бисквитка.

Минали векове и ужасното морско чудовище остаряло, а силите му започнали да го напускат. То разбрало, че въпреки всичките си старания да унищожи света, животът продължавал. Причината била ясна. Чудовището имало власт само над моретата и океаните, но не и над сушата.

От безпомощност и яд започнало да се самоизяжда. Отхапвало части от тялото си, късало парченца от крайниците си, но след това раните му не можели да заздравеят. Престанало да се движи и да се храни. Настъпил предсмъртният му час.

Демонът на завистта повикал единствената си дъщеря, за да се сбогува с нея.

- Енви, аз умирам! Ти ще наследиш всичко, което имам, и ще довършиш моето дело. Знай, че ти си по-силна от мен, защото твоята майка беше земна жена. Затова ти ще можеш да властваш не само над моретата и океаните, но и над сушата. Давам ти моя отровен спрей, с който ще можеш да впръскваш в душите на хората завист. Едва сега разбрах, че вместо да ги убивам, на хората е трябвало да давам от моята завист и те сами щяха да се погубят взаимно.

Спреят никога няма да свърши. Пази го и го използвай на воля. Когато отровиш със завист и последния земен човек, планетата ще бъде само твоя. Ти ще властваш над нея завинаги.  

Помни още, че спреят действа само върху намръщени, недоволни, сърдити хора. Видиш ли усмихнат и добронамерен човек, подмини го и чакай мига, когато той ще се почувства слаб и беззащитен. Тогава му вкарай отровата.

Енви, чието име буквално значи „завист”, била любопитна и напориста девойка. Умът й се намирал в гъстите черни коси и не била способна да мисли логично. Тя наследила от баща си желанието да поразява мними и реални врагове, но за целта използвала лъжливия си заядлив език. Освен това гледала глупаво и все се мъчела да измисли как да подхлъзне или измами своята жертва.

Около Енви се виждали само руини и пустош. Тя живеела в пълна самота, защото никой не искал да я доближи. Не била способна да се гордее със себе си, тъй като смятала, че е неудачница за разлика от всички други хора. Вярвала, че животът е безкраен низ от несправедливости. По тази причина тя не желаела никому добро освен на себе си.

Старият демон умрял, но Енви нямала време да страда за него, защото вече си представяла, че е скорошна властелинка на света. След като получила отровния спрей, с който да заразява хората с вируса на завистта, сърцето й за пръв път се изпълнило с радост.

Без да губи време тръгнала по света. Повечето хора, които срещала, били такива, каквито искала – с навъсени лица и недоверчиви погледи. Пръсвала частички завист върху тях, които бързо прониквали в душите им. Завистта мигом пораждала омраза и злоба към околните. Заразеният човек започвал да вярва, че е нещастен, защото някой друг го превъзхождал с нещо.

Така приятелки се разделяли, понеже едната започвала да завижда на другата, заради това, че е по-красива. Мъже спирали да си говорят, защото единият се ядосвал, че другият си е купил хубава нова кола. Деца разваляли приятелството си, тъй като едното се дразнело, че другото си има по-интересни играчки. Тийнейджъри скъсвали отношенията си, защото единият можел да си купува по-модерни дрехи от другия. Съученици намразвали другарчетата си с по-висок  успех. Колеги от една фирма започвали да завиждат на онзи, който по-бързо се издигал в кариерата си.

И така нататък, и така нататък… Причини за завист се появявали лесно и бързо, но колкото и глупави да изглеждали отстрани, хората страдали истински. За жалост, завистниците измъчвали не само себе си, но търсели начини как да навредят на щастливците.  

Едни отмъщавали с груби, обидни думи и демонстрирали неуважението си. Други клюкарствали и сплетничели. Трети интригантствали. Четвърти клеветели. Пети лъжели безобразно. Шести биели. Седми… убивали от завист.

Енви била във възторг от постигнатото. Завистта отравяла първо душата, а след това и целият човешки организъм. Някои започвали тежко да боледуват, влошавали здравето си и умирали, а други се избивали. Така човечеството било изправено пред самоунищожение.

За да изпълни изцяло пъкления си план, на Енви й пречели само онази част от людете, които се радвали на малкото, което имали, и чуждият успех не ги натъжавал. Това били лъчезарни хора, с усмихнати лица и добри сърца. Те знаели, че всичко е в техните ръце. Били уверени в собствените си сили. Не обвинявали другите за своите неуспехи, а се учели от грешките си.

Тук завършва приказката за завистта. Сигурно ще попитате защо тя не е довършена. Ще ви кажа защо. Защото Завистта и днес продължава да върви по света и да впръсква отровата си в човешките души. Какво ще се случи по-нататък, все още никой не може да предскаже. Развръзката предстои. Дали Завистта ще успее да погуби човечеството, зависи само от нас, хората.

***

В този свят имаше от най-лошото до най-хубавото. Докато един ти забиваше нож в гърба, друг те гушкаше нежно и безпричинно. Всички бяхме като куп строшени стъкълца, невероятно красиви, но остри и все пак част от едно общо обло цяло, което беше прозрачно за всеки, който го погледнеше. Само дето малко хора имаха възможността да го погледнат и дори когато го правеха, не осъзнаваха какво виждат. Колко слаби бяхме, от страх да не намушкаме любимото си същество, докато го гушкаме и някой остър край се притисне в него. Но нямахме избор, такива си бяхме. А когато остареехме от нас беше останал малък объл кръг, грозен, надраскан, други пък бяха изгубили всичко красиво в себе си и само острите им краища проблясваха с оригиналност. Гледахме се в огледалата и се чудехме къде сме сгрешили. И все пак в изтормозените души на някои от нас оставаше надеждата, че сме видели стойностното на прозрачния свят, че всичко, което сме изгубили, ни е спечелило нещо по-добро, че там някъде имаше някой, който се грижеше за нас и независимо колко го наранявахме, той прощаваше.

    Как ми се иска да прегърна всеки остър край на всяка душа, да я излекувам и да и помогна. Да науча хората да гледат причините преди да съдят. Знаете ли, преди и аз критикувах много хората. Дори собствения ми баща. Но... после осъзнах, че това не е той, това е някоя изгубена част от него, която просто не може да открие помощ. Все още не знам как да му помогна, но ще се опитам. Поне разбрах, че съм грешала, че не ни е наранил нарочно, просто не е знаел как да се справи. Всички се изгубваме поне веднъж в живота... и не си прощаваме един на друг. Живеем си в нашите злобни светове, където само собственото ни аз има значение. Смятаме, че щом някой ни е наранил, значи той не заслужава вниманието ни вече. А ние дали сме безгрешни?

Приказка за данъците

Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца
викове - "Айде на хубавите ябълки-и-и-и!"

Погледнал - един старец с каруца продава ябълки, а наоколо - тълпа купувачи.

Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл - "На ти пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки."

Първият министър викнал последния министър и му рекъл - "На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки."

Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл - "На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки."

Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл - "На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки."

Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл -
"На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки."

Стражарят излязъл и спипал стареца за яката "Хей,
какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват."

Върнал се стражарят и рекъл "Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица - половин каруца ябълки."

Шефът отишъл при церемониалмайстора - "Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки."

Церемониалмайсторът отишъл при последния министър - "Ето,за три жълтици една торба ябълки."

Последният министър отишъл при първия министър -"Ето, за четири жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация."

Първият министър се явил при царя "Ето, ваше величество, както заръчахте - заповядайте пет ябълки."

Седи царят в тронната зала и мисли "Пет ябълки - пет жълтици.
Една ябълка - една жълтица. И народът ще се скъса да купува.
НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!

Какво е любов?

Група от професионалисти задали този въпрос на деца от 4 до 8 години:”Какво според теб значи ЛЮБОВ?” Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Вижте и кажете какво мислите:

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години

Любов е това, което те кара за се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари.
Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години


Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години (О-о-о!)

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш.
Ника – 6 години (Ние имаме нужда от няколко милиона повече Никита на тази планета )

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден.
Ноил - 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи -6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко - мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис – 7 години

Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години ( Каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко, седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят.
Джесика – 8 години

И финалното.
Лео Баскаглия, писател и преподавател, разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.

Победителят било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал:” Нищо, само му помогнах да поплаче”.

Ако дойде момент, в който имате всичко освен Бога, тогава разбирате, че Господ е всичко, от което се нуждаете.