Поредните философски размисли :D

    Дъждът валеше, а  в тъжния прозорец се оглеждаха изпълнените ми с досада очи. Докато стоях и го гледах си мислех  за тези хора, които цял ден стоят в този кабинет и преглеждат разни хора. Мислех си как те не спират да идват. Какви ли не, от какви ли не етноси, с какви ли не болежки. И докторите им помагаха. Физически. В онези сърца си оставаше отчаянието и досадата, мъката и…. любовта. Сърцето не пита, както обичаме да казваме. Можеш да се вгледаш в най-грозното, най-невзрачното, най-лошото, най-глупавото, най- завистливото същество и в него да откриеш нещо, което да обичаш. Защото дори хладнокръвният убиец умее да обича, има нужда от любов и прегръдка, търси своята топлинка в свят, който го отхвърля. И… когато се замислите за тези неща, все още ли толкова студено ще отказвате да простите и да повярвате? Все така хладно ли ще гледате на бездомните, на намръщените възрастни, на тийнейджърите с техните измишльотини, на плачещите деца, които не ви оставят да спите… Все така ли ще псувате някого защото е турчин, циганин и бог знае още какъв. А какво ви е направил?! Оказал се е на грешното място по грешното време… А можете да го прегърнете, да му се усмихнете, да му покажете, че ви е брат и че и двамата обичате синьото, футбола и кучетата.  Време е да се доверим един на друг и да си помогнем. Защото никой няма да е там заради нас, никой няма да ни измъква всеки път от калта, никой няма да ни търпи и да ни прави по-добри, никой няма да страда вместо нас, но няма и да се смее вместо нас. Животът ни е тук и сега. И живеейки го, страдайки, обичайки, смеейки се, ние ще открием щастието. И докато си мислим, че то се изплъзва от ръцете ни или че най-добрият ни приятел спи с гаджето ни, то ще стои до нас и ще чака да го грабнем.  Ние не осъзнаваме, че никой не очаква от нас да сме специални, да сме различни, да сме съвършени, че ежедневието ни няма да стане по-добро, ако не се научим да оценяваме лошите моменти и да извличаме полза от тях, че колкото и щастлив да си, ако не оставиш сърцето си да го почувства, няма да си живял пълноценно. Не  виждаме, че е нужно да направим усилие, да ни заболи, за да усетим, че имаме сърце. Трябва да потичаш малко, да те заболи трахеята, за да усетиш колко бързо бие сърцето ти, да почувстваш, че дишаш, да се родиш отново. 

Преди да се научиш да танцуваш, ще паднеш хиляди пъти, ще те заболи хиляди пъти, но когато най-накрая се научиш, ще омаеш всички. Докато се научиш да живееш, ще се луташ сред собствените си мечти, мисли, болки и съвест, но не забравяй, че през цялото това време, до теб винаги има един ангел и той те пази. В света има справедливост. Има и любов. И понякога ми се струва, че светът не може да е чак толкова лошо място, щом се намират и добри същества в него. Такива, които ще накарат дъхът ти да спре с един поглед, които ще направят действията ти значими, които ще усетят тъгата без да те виждат или чуват, които ще са там,  когато няма никой друг. Такива, които се усмихват през сълзи и душата им е по-чиста от листенце на бяла роза.  И дори това листенце да се носи по течението на най-бурната река, то ще стигне до края невредимо.