Никой не може да отрече, че светът, в който живеем е ужасен, безчувствен, суетен, безплоден и безсмислен. Загубили сме се по пътя и няма кой да ни помогне. Но понякога човек се уморява да пише за болката и нещастието, да описва проблемите и да се оплаква, да съчувства, без да може да помогне, да страда, заедно с другите, без да им дарява утеха. На мен не ми се пише за това, защото мисля, че няма смисъл. Мнозина от вас ще ме критикуват, защото в страданията има много повече смисъл, отколкото в простичкото щастие. За болката си винаги можем да говорим, защото ни измъчва, защото е била там през всеки един момент от живота ни… Независимо дали е заслужена или не, тя е била и ще бъде там. Но нима трябва да се предадем и да се отчаем, нима животът, който е част от нас, който е необятен и красив, ще ни пречупи и ще ни срине?! Не можеш да го промениш, тогава му се радвай!
Вярвай в себе си, вярвай в мечтите си, рискувай, мисли, обичай и никога не се предавай!!! Тогава силата ти ще дойде и ще усетиш, че тя винаги е била там, просто е трябвало да я откриеш и да повярваш в нея… Просто всеки път, когато съдбата те наказва несправедливо, губиш себе си в мислене и терзания, а когато чистото и искрено щастие се сгуши в сърцето ти, не мислиш, просто летиш… Но това не намалява силата му. Поне за миг си позволи да мечтаеш, да вярваш и да се усмихваш без причина. Защото как ще направим света по-добър, ако нямаме надежда за щастие? Красотата на човека е в силата му, не в слабостта му, не в това, че не се страхува, а че се бори със страха, че разкъсва мрака и студа със смели мисли, че гледа болката в очите със съзнанието, че ще се справи.
Това не означава, че ще е лесно, но ако нямаш надежда и цел, за къде си тръгнал? Ако можех да вдъхна малко от моите любов , вдъхновение и копнеж на другите хора, те щяха да са силни колкото мен… Животът е учител, който е строг, понякога несправедлив, но накрая разбираш, че всъщност те е научил да живееш. Научил те е да свикваш със загубите и да гледаш това, което притежаваш, да го оценяваш и да го обичаш, защото не знаеш колко време ти остава с него. Това, че копнееш за успехи, любов, за дом и за деца, които вярват в Дядо Коледа, за място, където мечтите оживяват, за един свят по твое подобие, за едни по-отговорни хора, за повече щастие и по-малко болка , за справедливост и прошка… това те прави човек. И бъдещето е в твоите ръце, в твоите нежни, несрещнали трудности ръце, а в очите ти може да се види решителност да определяш сам съдбата си, да не си зависим от околните , да следваш своя път дори когато е неразбираем за другите, дори когато пред теб има цял народ и ти си човекът, способен да промени нещата, стига да повярваш в себе си и да спреш да чакаш някой друг да се изправи пред всички и да изкаже мнението си.
Спотайването в ъгъла не е грях, но не е толерирано. Смелостта идва като идея и прераства в действия. Тя води по пътя на успеха и то честния успех. А понякога трябва да преглътнеш всичко, да се изправиш пред най-големия си страх – да загубиш или да спечелиш. Но поне ще знаеш, че си опитал, защото възможността идва рядко и трябва да се бориш за нея. И когато успееш един ден, след много усилия, ще усетиш, че си жив. Ще погледнеш живота си зад теб и няма да съжаляваш за нищо, няма да си изпуснал нищо и ще се гордееш, че в онзи момент, в който си бил слаб, си се справил. Освен всичко друго, независимо какви хора сме, винаги има някой, който вярва в нас и черпи радост от успехите ни дори да не си признава. Дори да не сте си говорили от години , може би там някъде има човек , който наблюдава , обича и се гордее.
Никога не бива да мислим, че нямаме мечти, защото в това изстрадало сърце се е появил един идеал за щастие, едно желание за света, в който един ден ще намери всичко онова, което ни кара да се чувстваме пълноценни и да откриваме, че истинският смисъл на живота се състои в това да го живееш със смелост, без да се замисляш защо и как, без да се оплакваш. Когато наистина вникнеш в същността на трудностите, ще откриеш, че те не са толкова непреодолими, просто волята ти е слаба. Но красотата на мечтите ти трябва да те води напред, да ти нашепва дали това, което правиш отразява истинското ти аз или си се повлиял от другите. Замисляли ли сте се колко сладникаво би било всичко, ако от време на време не пускахме някоя горчива сълза, която да разграничи щастието от нещастието, ако от време на време не се чудехме имаме ли някъде подкрепа в този мрачен свят или сме сами, ако от време на време не виждахме успехите си през погледа на трудностите до достигането им и още, как бихме оценили себе си, ако не сме се борили да станем това, което сме?!
Винаги е трудно да се изправиш пред надменната тълпа, да разкриеш душата си и да чакаш да ти се присмеят, да убият всяка надежда и самочувствие, да ти покажат, че си сам в огромния свят. Може да е жестоко, но в сърцето винаги остава един горещ спомен, който ни води през най-забулените тайни на живота, през най-студените дъждовни кътчета на битието и ни запознава както със злобата, така и с красотата и величието на този съграждан с векове свят, чакащ поредния идеалист да го завладее и накрая да открие, че по пътя е останал себе си и това, което винаги е искал е било до него през цялото време. Постигнал мечтата си, той ще напусне света щастлив, че е оставил диря, която ще покълне в сърцата на следващото поколение и може би някой ден ще промени цялото човешко съзнание, правейки го по-достойно за подаръците на природата.
Усмихни се на живота, за да ти се усмихне и той. Нека мисълта за това да те води и не забравяй, че ти си шедьовър, който създава красиви неща, който разсъждава върху себе си, който има различно мнение, но умее и да губи, умее да прощава и да се доверява, умее всеки път, когато е наранен да се изправи от пепелта като феникс и да лекува чуждата болка със сълзите си. Човекът може да най-пагубното творение на природата, чудовище, което умее да унищожава, но също така е най-вълнуващото от всичко други същества, защото в сърцето му бушуват чувства, толкова различни и изпепеляващи, че понякога природата замлъква, за да послуша ударите на сърцето му, смелостта на копнежите му и да види как превръща една невинна мисъл в действие, което променя цялостния облик на едно общество.
С всеки дъх, който поемаш, правиш един човек щастлив. Той застава пред свежия свят с усмивка и прави чудеса. Веригата на злото се прекъсва с една прошка. Но вместо да се замисляме за това, какво ни е причинил някой в миналото, някой объркан и поддал се на пороците си човек, ние ще поведем една верига на щастието и ще изпълним всичко, което желаем, с вяра в утрешния ден. Когато се събудиш на сутринта след една безсънна нощ, в която си плакал, и погледнеш изгрялото слънце, не се ли изпълваш с желание да покажеш на света кой си и на какво си способен?! Не се страхувай от мрака на нощта, а погледни омайните звезди и остави светлината им да те води през вселената, наречена живот!
No comments:
Post a Comment