В моменти като този животът залива всяка прашинка във въздуха. Сякаш умората и объркването не са способни да спрат летящите емоции. В ума ми летят цветове, хора, най-вече музика. И усещам, че ако не направя поне едно красиво нещо в живота си, той няма да си е струвал. Ако поне веднъж не плача като дете, ако не се съмнявам, ако не се страхувам, ако не падам и не се изправям. И всеки път щом оздравея в сърцето ми ще гори двойно по-силен пламък, ще съм готова да доказвам на света, че тук има хора, които се интересуват от всичко. И жалките думи, проникващото зло, надменните погледи не са достатъчни да заличат решителността, смелостта, гордостта, силата, волята, любовта, чистите сълзи, усмивките, светлинките в очите, светулките, огряващи пътя на изгубилите се през нощта скиталци. Давай, опитай се да ме прекършиш! Тогава ще видиш слънцето, то ще проникне през ледената ти обвивка, ще те сломи и ще измие сълзите ти. Ще ме оставиш да те водя през мечти и борби, през тълпи от хора, през собствения ти живот и ще станеш нов. Ще станеш силен и уязвим, обичащ и прощаващ, страдащ и щастлив. Ще направим нова история заедно, ще си четем приказки под звездите, ще правим светове от думи, мираж от усмивки и пухкави животинки ще скачат от дъхава трева. Дори в моментите, в които сърцето ти бие с 200 удара в минута, когато усещаш преценяващи погледи, приковани в себе си, дори когато усещаш провала си преди да е настъпил, тогава във вените ти продължава да тече огън, мечти, сила, усещането, че каквото и да дойде, ще го понесеш с изправена глава. И не защото си кой знае какъв, а защото си упорит и различен.
No comments:
Post a Comment