За Белчо

Постепенно вечерта стана онова време, в което ме обзема цялото трупано през деня напрежение, както и тъгата. И в крайна сметка единственото, което има значение в момента, е не контролното по физика, нито второто място на конкурса, нито олимпиадите, а факта, че котката ми пак изчезна. И това е една безсмислена тревога, наистина.Но някак си когато единственото нещо, което те е карало да се чувстваш добре, когато си самотен и гледаш с празен поглед през прозореца, внезапно изчезне и подозренията ти се свързват единствено с човешката злоба, някак не върви да мислиш за хубави неща. Някак не можеш да си въобразяваш, че работата е най-важното, когато си емоционален човек, когато най-дребните несправедливости те дразнят, когато можеш да заплачеш заедно с най-добрия си приятел и си готов да направиш всичко само и само да му оправиш настроението. И все пак парите са важни и общественото положение, и данъците на еди кой си министър. Но докато гледаш новините, това, което кара сърцето ти да негодува, е не нечестно спечелените пари на министрите, а сълзите на майките, чиито деца не могат да бъдат оперирани. Но това е само с теб. Другите завиждат на властимащите, а не съчувстват на отчаяните. И утре иди се бори за щастието си  в такъв свят! Иди убеждавай другите, че можеш, внуши и на себе си, че няма да се откажеш, дано и критиките на собствения ти баща минат покрай ушите ти и не достигнат до собствените ти страхове... И дано в края на деня има кой да те накара да се почувстваш у дома, за да не тъгуваш, когато ти изчезне котката...