*

Има въпроси, чийто отговор е без значение. Знаеш, че ще те нарани, какъвто и да е. Че ще ти покаже, че нещо се е променило някъде в душата на другия и нищо вече няма да е същото. Само спомените ще стоят, за да ти пречат да си щастлив.  Но ще започнеш да търсиш щастието на други места, ще се увлечеш, ще се загубиш и ще стигнеш до момент, в който няма да  помниш от къде си тръгнал, за да се върнеш пак там. Това май е най-големият проблем. Чудя се кога точно ме затвори в тази клетка? Дали сама не се заключих? Дали цялото разочарование пречи на мислите ми да излязат? Или страха скова мечтите ми? Животът изтече от вените ми, кръвта си обикаля из мен, но не ме топли. О, как искам да усетя любовта… бих дала всичко, за да забие сърцето ми отново. Изглежда няма истинска любов… Но по-добре болка отколкото безразличие.  Предпочитам да ме е страх, да се чудя дали ме обичаш, отколкото как точно да ти затворя телефона, без да си помислиш нещо. Постепенно спря и това да е проблем, де.

                Бих те завела в мечтите си, бих ти показала огън и музика! Бих разклатила всяко клонче от сребро в душата ти и бих почувствала ударите на сърцето ти до моите! Бих спряла времето и бих сляла душата си с твоята,  бих те накарала да забравиш кой си и къде си, да усетиш истинската свобода такава, каквато аз я виждам, да чуеш смеха и мелодията на съзнанието ми! Бих накарала дъха ти да спре от любов! Никога няма да разбера… Къде си? Думите едва едва се точат из умореното ми съзнание… ядосвам се. А чувствата са така силни… Мога да кажа всички принципи на механиката за по-малко от 1 минута, но не мога да ти кажа какво усещам. Искам да избягам! Искам да спре тази глупост! Искам спокойствие и топлинка! И това отчайващо чувство за вина да изчезне… Но то няма да изчезне.  Ще ме мъчи, докато един ден… не разбия собственото си сърце заради собствената си глупост. И ще гледам луната и ще плача, блестящите снежинки ще падат покрай мен, а тихото спокойствие ще се намести в замръзващото ми сърце. И после всичко ще поеме по обратния познат начин. Мечтите ми за любов ще гаснат, а работата ще изпълва цялото ми ежедневие...